Масивният паркет е по-добър. По сложен за поставяне, но красив , по уютен, лесна подръжка и много добра изолация. Ремонтите в дома често изглеждат като нещо познато и ясно, но детайлите са тези, които след време показват дали сме взели правилните решения. Ще споделя нашия опит с масивния паркет – без теория, а така както се случи при нас. Апартаментът ни е 120 кв.м. Още през 2010 година поставихме масивен дъбов паркет във всички стаи – различни дължини (30, 50 и 70 см), ширина 18 см и дебелина 2,2 см. Паркетът създава изключителен уют, но най-важното е, че е много добър като изолация. Зимата всички ходим боси и не ни е студено. Това не беше компромисен вариант – избрахме най-висок клас, добре изсушен материал. Единственото изключение остана детската стая, където поради наводнение от дефектирало кранче, веднага след влизането в апартамента през 2010 г., бяхме принудени временно да сложим ламинат. Годините минаха, децата пораснаха и дойде време за нов ремонт. През април 2023 година започнахме с банята и детската стая, тъй като са в една зона, както и циклене на стария паркет и запълване на фугите с прах от изцикленото, смесен с Ц200, в останалата част на апартамента. Още през 2017 година искахме след циклене на масивния паркет да запълним фугите по същия начин – с прах от паркета и Ц200, но тогава ни беше казано, че това било „отживелица“ и вече не се правело така. Послушахме съвета – използвахме модерна фугираща смес. Резултатът беше показателен – само три месеца по-късно фугата изчезна. Падна, изрони се, изсмука се с прахосмукачката. Без да навлизам в подробности – оказа се грешка, въпреки че, както винаги, бяхме избрали най-скъпото и „най-доброто“. Да се върнем на ремонта през 2023 година. Планът беше детска стая с баня и циклене на стар паркет, но се наложи почти цялостен ремонт – около 95%. Това ще бъде тема на отделен съвет – какво да се гледа при покупка на апартамент и как да се планира ремонт. Решението беше ясно – поставяме нов паркет в детската, а старият циклим и фугираме по нашия начин – с прах от паркета и Ц200, без да се съобразяваме с „модерните“ съвети. Новият паркет избрахме да бъде орех. Знаехме, че е по-мек от дъба, но го предпочетохме заради по-живата му шарка и по-топлото излъчване. Още в началото подходихме по-внимателно заради стария проблем с водата. При подмяната на тръбите оставихме наклон към вертикалния щранг и направихме отвор около него, тъй като минава до детската стая. Идеята е проста – при евентуално спукване на тръба водата да се оттича по щранга надолу, а не да влиза в стаята. Това би трябвало да е заложено още в проекта от архитектите, но реалността показва друго. Решението не е перфектно, но значително намалява риска. След това дойде ред на паркета. Повикахме препоръчан майстор от фирмата, от която закупихме материала, и изрично уточнихме – новият паркет да не се лепи за пода, а старият, който е залепен, да се фугира с прах и Ц200. Причината беше нашият опит при циклене, лакиране и фугиране от 2017 година. Въпреки че паркетът беше качествен и добре изсушен, с времето той продължи да съхне и да се свива. Това доведе до отваряне на фуги до 6–7 мм, без да сме се наводнявали. Изводът е прост: дървото не спира да се променя след монтажа. При нас дъбовият паркет се свива 5–6 години. В първите години се появяват фуги – малки или по-големи. Ако паркетът не е залепен, има възможност да се притяга и коригира. Ако е залепен – няма никакъв ход и проблемът остава. Затова държахме да бъде само нареден, с възможност за натягане във времето. Въпреки уговорката, майсторът е решил да работи по свой начин – залепил паркета и го фугирал с „висок клас“ фуга, която според него нямала нищо общо с тази от 2017 година. Процесът е стандартен – лепене, циклене, фугиране (до около 0,5 мм) и лакиране, обикновено с лак на водна основа. Тук има и друг важен момент – така наречените „висок клас лакове на водна основа“ не са най-здравият вариант. В миналото се използваха реактивни лакове – по-здрави, по-издръжливи и по-дълготрайни. Миризмата им изчезва за няколко дни, но покритието издържа с години. Днес те често не се предлагат или се избягват. Когато попитахме майстора защо е залепил паркета и е използвал тази фуга въпреки уговорката, отговорът беше кратък: „Така се прави.“ Не търсихме конфликт. Една година по-късно резултатът е налице – същият проблем. Новият паркет започна да се свива, а фугите се напукаха. Причината е ясна – дървото продължава да се движи, а фугиращият материал не може да поеме това движение. При стария паркет ситуацията е различна – там фугата пада не заради свиване, а защото с времето част от паркетините са се отлепили и започват да се движат. Въпреки че старият паркет майсторът бил залепил паркетините с пяна – забележете, с пяна, не с лепило – „така се правило, когато се клатели“. Изводът от всичко преживяно е ясен и идва от практика, не от теория: дървото не спира да се свива след монтажа 5–6 години „сух паркет“ не означава, че няма да се променя твърдото залепване ограничава движението и фиксира проблема, не може да се притегне и обере луфта запълването на фуги, които са на водна основа, е временно решение, не окончателно. По-трудно е с прах и Ц200 И най-важното – детайлите в началото на ремонта, като отводняване, наклони и ясни уговорки с майсторите, имат значение години напред. Тези детайли ги организирахме с майсторите на стените, които се изграждат – предвиждане къде минават тръбите от ВиК за банята и после минимален наклон на пода към щранга. Тоест при спукана тръба така сметнахме да контролираме отвеждането на водата. Тръбите от ПВЦ казват, че издържат около 20 години.
